Златоград е разположен в Родопа планина - на предела между нейната централна и източна част. Градът се намира в живописна долина. На около 300 км от столицата ни София и на 70 км от международния курортен център Пампорово и ски-център Чепеларе. От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Непосредствено край него, по билата на южните му ридове, преминава съвременната българо-гръцка граница. Златоград е най-южният български град. Административен център е на едноименна община.

Златоградският етнокултурен ареал е обитаван от хилядолетия. Самият град има многовековна история. За древното начало и историческия развой свидетелстват многобройните археологически обекти и културни паметници, обгърнати от романтичната омая на фолклорните предания и традиции. До днес са съхранени над сто паметника на културата. От възрожденския период е запазен и възстановен най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота и кръгли комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи.

В традиционната духовна култура на Златоградския ареал е отразена богатата душевност на нейните създатели, като особено се откроява фолкрорът - в цялото му разнообразие.

Етнографският ареален комплекс - Златоград е уникален с динамичния показ на музейната експозиция е демонстрацията на традиционни трудови умения; с прилагания новаторски подход при експонирането на занаятчийските работилници; с разположението му всред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно.

Етнографският ареален комплекс се намира в един от кварталите на Златоград, доскоро известен "Стария град" - разположен на южния бряг на река Върбица. Над сто сгради, главно жилищни са оцелели до наши дни. Жилищната златоградска сграда е уникална. Тя включва елементи от средногорската възрожденска и от близкия егейски бряг архитектура, с който златоградчани са били в тесни икономически връзки. Много от тях са работили в беломорските градове като занаятчии и търговци. Златоградските къщи са издигнати от камък, кирпич и дърво, най-често на три етажа. Кирпичените части са варосани с бяла вар, откъдето идва и едно от имената на града през Средните векове-Беловидово.

Един от 100-те национални туристически обекта. Архитектурен резерват, който за разлика от Етъра край Габрово, не е изкуствено създаден и е жив - в него продължават да живеят златоградчани. В комплекса могат да бъдат видяни историко-етнографска музейна експозиция, 6 традиционни занаятчийски работилници, валявица, тепавица и воденица. Постройките в резервата се отличават с белите си комини и белите си зидове около дворовете, откритите одъри, широките дъбови врати. Срещат се архитектурни елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с "врътки" за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. Най-известните от тях са Хаджипанталеевата къща, Печевите къщи и Александрвоите къщи, както и Пачиловската къща.

Златоград е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най- старата църква в Родопите - "Успение Богородично" - построена през 1834 год. и килийното училище, поставило началото на просветно - образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане - "Златоградски писмовник" /1852 г./ Характерен облик на града придава и архитектурния резерват. За българските етнографи, историци и филолози Златоград е средище на най- старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко- туризъм в един от приоритетите за развитие на общината.