Местността "Белите каменье"

Местността "Белите каменье" е планински връх над с. Старцево. Името идва от оголените бели варовикови скали, от които е изграден върха. От него се открива великолепен изглед обхващащ почти целите Източни Родопи. Гледката е неописуема - едно море от планински вериги, долини, гори, китни села и градчета.  

Археологическите наблюдения на върха показват, че в дълбоките цепнатини на скалите траките са поставяли монети, керамични съдове, жито,  просо, а след това замазвали цепнатината с глина. Археолозите предполагат, че това са дарове - жертвоприношения на хтоничните (подземни богове) и определят върха Белите камъни" като антично светилище. Ако се съди по датировката на намерените монети, то е функционирало от Vв. Пр. Хр. до ІVв. Сл. Хр., т.е. близо хиляда години. Вероятно при обявяването на Християнството за официална религия в Римската империя през 330 г., светилището е било изоставено.

Златоград е българско селище с многовековна история и богата култура. Археологическите проучвания свидетелстват, че Златоградският ареал е бил обитаван няколко хилядолетия преди новата ера. Първото исторически засвидетелствано население са траките - прадеди на съвременните българи. Подир тях личат следите на Римската империя, Ранна Византия, Българската държава ...

Най-ранните археологически находки в региона са датирани от епохата на енеолита. Многобройни са следите от траките. Най-внушителният исторически обект, разположен в местността "Белите камъни" е светилището, посветено на Бога-Слънце. Ситуативно то е най-голямото между уникалните светилища, разположени край пътя между Перперикон и Златоград.

Слънцето е изначален космически и религиозен символ. Безспорно пред него са се прекланяли и обитателите на изсечения в скалите край град Кърджали монументален древен град Перперикон. Най-ранните археологически находки от него са от Енеолита (VІ - ІV хилядолетие преди Христа). Разкритата за туристи част от Перперикон е действително впечатляваща и заслужава да се види от всеки един привърженик на културния туризъм. Град Кърджали с Перперикон и Златоград със светилището на Бога-Слънце са взаимосвързани с обща нишка - още от времето на древните езически религии и култове. Това потвърждава и съвременния откривател на Перперикон  (проф. Н. Овчаров). След като разяснява същността на "няколко уникални светилища", посветени на Бога-Слънце (край селата Мъгляне и Ягнево), разположени по пътя между Кърджали и Златоград, той отбелязва:

".... всички посочени светилища се ситуират в огромен кръг от планини с диаметър десетки километри. В неговия център е върхът "Белите камъни" над с. Старцево, Златоградско. На това известно отдавна грандиозно светилище се откриват изключително много оброчни предмети и изобилна керамика. Изглежда, че именно то е било главно средище на изповядвания култ към Слънцето."

Върхът „Св. Илия" и параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена", „Св. Атанас" и „Св. Неделя", намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената "Кръстата гора". Маршрутите до трите параклиса  на "Кръстата гора", както и този до местността „Белите камъни", край с. Старцево,  представляват маркирани екопътеки.

Трите параклиса

Църковно-манастирска крепост на връх Св. Неделя

Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Върхът е уединен, без седловини и доминира над другите планински възвишения и върхове. Той е с широк обзор и далечна ви­димост: на югоизток, над гр. Джебел, старата островърха крепост Устра на изток, над гр. Неделино, планинският масив Алада; на север, между гр. Неделино и с. Падина, Ардинско - връх Св. Илия; на северозапад, над Загражден, връх Каракулас и малко по на юг връх Бучовица - над с. Ерма река и връх Костадин - връх Чалът с манастирите над град Ксанти и исполинската скала Момин камък.

Върхът Св. Неделя е удобен за отбрана и сигнализация на далечни разстояния (някога се е правела с огньове) и това обяснява построяването на крепостта. Планинската верига се пресича от Шахинската и Лъджанската река, които се събират при село Мемково и през гара Карлъкьой при залива Боругьол се вливат в Бяло Море. В ясно време от върха по течението на реката, се вижда Бяло море. От нея започва планинската верига Гюмюрджински карлък, чиято най-висока точка е връх Вежката (1500 м надморска височина). На югоизток тя се снишава и образува прохода Маказа, през който минава пътят Гюмюрджина-Момчилград. Подравненото било на връх Св. Неделя е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация и дискриминация.

Тракийските светилища и гробници на царете край село Бенковски

В Античната епоха (ХІІ в. пр. Хр. - VІ в. сл. Хр.) долината на Върбица, както и днешните български земи, са обитавани от траките - най-големия народ на Земята след индийците, според гръцкия историк Херодот. Кое точно племе е обитавало днешното златоградско землище е неясно. Някои учени смятат, че това са били сапеите, други - одрисите, трети - бесите. Които и да са били те, столичният им и религиозен център е бил в близост до Златоград в хълмовете край днешното село Бенковски. Там преди милиони години мощни геологически процеси са изтласкали на повърхността огромни скални масиви. Траките сметнали, че тези скали са им изпратени от великите богове, управляващи делата на Земята. Скалните масиви били обожествени и в тях всяко семейство е издълбало семеен олтар - жертвеник. Жертвениците са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна големина и са вдълбани в скалата на 5-10 см дълбочина. Улеи извеждали от тях жертвената кръв извън скалния валун и вероятно по скоростта, с която се движи, цвета и гъстотата й, жреците са гадаели бъдещето на членовете на семейството. Други трапецовидни ниши са изсечени отвесно в скалите и учените все още спорят дали това са погребални ниши, в които са поставяни урни с пепелта на починалите или олтари на Бога-Слънце. Върховни жреци на скалните светилища са били, както е известно от античните гръцки и римски писатели, тракийските царе. Затова естествено е било да се погребват сред олтарите жертвеници. Приближените им изсичали в скалата гробници с куполна форма и там на изсеченото каменно ложе полагали тялото му, а в гробната камера полагали дарове - оръжията и доспехите им, скъпи златни, сребърни и бронзови съдове. Елипсовидният отвор затваряли с каменна плоча. Езическите жертвеници-олтари и гробници-храмове край с. Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация по цялата планета Земя.