1 януари - Сурвак (Нова година).Сурвак

Вечерта срещу "Сурвак" на трапезата се слагат много храни - хляб, баница, месо, може също и сърми, клин с пара в средата (баница с ориз, яйце, сирене или извара, с домашно точени кори), ушаф. Тази вечеря е блажна. Наричана е още "мърсна". Яденетата задължително трябва да са нечетен брой - 3, 5, 7 или 9, клинът - да е просфорен. Слага се специален печат, наречен просфор. Когато всички насядат на масата най-малкото дете казва молитвата "Отче наш", а най-възрастния мъж : "Да сме живи и здрави, пак посрещаме Сурвак" и разчупва хляба. Всички започват да се хранят. Най-възрастния мъж взема парата, но преди това прави три завъртания на тавата с хляба по посока на часовнико вата стрелка. На първото завъртане казва: "Да сме живи и здрави и догодина да посрещнем Сурвак". На второто завъртане на тавата казва: "Годината да е берекетлия". На третото завъртане казва: "Врить /всички/ да сме живи и здрави". Хлябът не се реже. Всеки си отчупва с вилица. След като всички се навечерят, мъжете сядат срещу мисала. Върху него има три яденета - хляб, клин и сърми. В клина има късмети от дрянови пръчици за здраве, живот, къща, животни, работа, сватба, дете и др. Децата се хващат за мисала и започват полека-лека да го влачат. Мъжете трябва да си приготвят стотинки. Един от тях пита: "Какво сурните /влачите/?" Децата отговарят: "Сурним Новата година". Мъжете хвърлят стотинки, а децата се борят да ги съберат. Децата влачат мисала втори път. Мъжете отново ги питат: "Какво сурните?". Децата отговарят: "Сурним кер и берекет". Мъжете казват: "Хайде, годината да е берекетлия" и пак хвърлят стотинки. Децата влачат мисала трети път. Мъжете отново питат: "Какво сурните?". Този път децата отговарят: "Живота и здравето", а мъжете казват: "Хайде, да сме живи и здрави". Пак хвърлят стотинки и пак децата се боричкат за тях.На следващия ден /до обяд/ децата сурвакат. Сурвачките им са направени саморъчно от дрянови клонки с много пъпки, които символизират берекета. По сурвачките няма хартии, а сушени плодове и разноцветни прежди. Сурвакарските им наричания са: "Сурва, здрава! Догодина още по-здрава". Хората им дават, според възможностите си пари, ябълки или ушаф.

6 януари - Богоявление (християнски празник).

Йордановден започва с литургия в църквата. Оттам цяло шествие с хоругви и иконата на кръщението се потегля към моста, от който се хвърля кръста в реката - символ за кръщаването на Исус в река Йордан. Тук няколко младежи се хвърлят в реката и който от тях хване кръста отива пръв при свещеника. След него отиват и останалите. Свещеникът ги поръсва със светена вода за здраве. Хвърлянето на кръста се осъществява на различни места всяка година. Младежите, които са се хвърляли в реката за кръста, обикалят целият град от къща на къща. Носят кръста, който се целува от всички и ръсят къщите с вода за здраве и берекет. След това домакините ги черпят и оставят пари на кръста. До към 1938г. на "Водици" се изпълнявал следния обичай: От мястото, където е хвърлен Кръста, се вземали камъни и после с тези камъни се обикаляли къщите в града с пожеланието: "Както тежи камъка, така да ти тежи кесията". Стопанинът дава задължително пари на пожелателите, които могат да бъдат само деца. Една малка част от събраните пари била за децата, а останалата се дарявала на черквата.

1 март - Баба Марта.

Всички си подарявт мартеници и се закичват с тях с пожелание за здраве. Мартиницата представлява усукани бял и червен конец.

Сирни Заговезни (християнски празник).

След черквата на Сирни заговезни се ходи при родителите на жената или мъжа, при калтатите /кумовете/ или при други възрастни хора да се иска прошка. Казвало се е : "Не съм прав/а, правил/а съм и грешки, искам да ми ги простиш." Този, който иска прошка дава бяло яйце /сварено/. Поставя го в ръката на този, от когото иска прошка и му я целува. Вечерта, на "Вечерня" /малка молитва/, която предхожда литургията, в черквата се иска прошка от всички. Първо свещеника иска прошка от миряните, а след това те се опрощават помежду си.

Карнавали - Сирни заговезни

Това са кукерските празници на гр. Златоград. Датата на провеждането им се мени спрямо Великден. Този обичай се изпълнява на Сирни заговезни, когато става и т.н. "Хамкане". На този ден /в неделя/ задължително се готви баница с много сирене и масло. На кука, от тавана на стаята, се завързва яйце и бяла халва, после се залюляват и всички в къщата започват да "хамкат", т.е. да се опитат с уста да уловят люлеещите се халва или яйце. След това конеца, на който били завързани халвата или яйцето, се запалва от най-стария член на фамилията и ако гори гладко се смята, че берекета през идната година ще бъде голям и обратно. Същата вечер по-буйни младежи и девойки се маскират с подръчни материали. Нахлузват на главите си копринени чорапи и си разменят дрехите с цел да не бъдат разпознати. Отиват при близки и роднини на гости, където ги черпят с вино и ракия.
На същия ден се играят и хора на хорището /в двора на църквата/, защото от там насетне до Великден се пости и хората не могат да играят хора.

Тодоровден

Тодоров ден е през първата седмица след Сирни заговезни. На този ден всички, които имали мулета, магарета или коне ги украсявали и отивали с тях на служба в църквата. След службата именниците с добитъка обикаляли из града. Помни се, че през 1942 г. в Златоград Тодоровден се празнувал особено пищно.

Великден (християнски празник).

Подготовката за празника започва още от Велики понеделник. Във Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда се чистят, мият и подреждат къщите и дворовете. Ако е има нещо да се засади, това трябва да стане до Велика сряда. Във Велики четвъртък в църквата се изнася кръста. В къщите се боядисват червени яйца, много по-късно са започнали да боядисват и шарени. С първото яйце се слага знак на челата на децата в къщата и то се поставя пред иконата, където стои цяла година. На следващата година на Велики четвъртък това яйце се заравя до корен на дърво, за да е плодородна годината. Още в деня на боядисването на яйцата започва тяхното раздаване. Първите яйца се дават за Господ и Света Богородица, а от другите - за починалите. Раздава се по едно яйце и по една свещ. Онези яйца които останат се раздават в неделя и понеделник на всички от махалата, независимо от тяхната религия, за здраве. На Велики петък се ходи два пъти на черква - сутрин и вечер. Вечерта е опелото. През деня не се работи тежка работа. Не се копае, пере, мете, не се цепят дърва защото се смята, че през този ден във всяка една къща има смъртник. Строг пост е. Храните, които се консумират не трябва да съдържат нито растителна нито животинска мазнина. Може да се яде например боб, варени картофи, компот, ушаф. Дори не се сяда на масата. Може да се хапне само пътьом. На Велика събота се приготвят сладки, козунаци и яденето за Великден. На Великден малките деца се чукат с яйца в черквата след 0 часа. На този ден се посещават родителите или кръстниците и им се носи цял козунак. На следващия ден на хорището младите играят хора.
Ходи се при Кръстника с цял козунак и шарени яйца и се целува ръка - на първия ден от Великден.

6 май - Гергьовден(празнува се от всички етнически и религиoзни групи в България).

В деня преди празника се коли агне, което преди това се украсява с венче от здравец. Вечерта преди Гергьовден в едно бакърче се налива изворна вода, слага се здравец, цвят от ябълка, клончета от дюля и други плодни дръвчета. Върху бакърчето се поставя ножица или два ножа на кръст и се оставя на открито под звездите. Рано сутринта цялото семейство се измива с тази вода и след това се овалва в сутрешната роса. Люлее се на дрян и се тегли за здраве. На този ден овчарите окичват кошарите с млечка. Има поверие, че на този ден млякото се закваса без квас. Правят се люлки (двойни), на които момите и момците се люлеят, а после играят хора.

Пеперуда

През лятото, когато сушата става голяма и продължителна, се събират малки моми /от махалата/ в голям двор. Една от тях, задължително сираче /един от родителите е починал/, се избира за "пеперуда", окичват я със зеленина и момичетата тръгват от двор на двор, пеейки: "Пеперуда-руда, до тора и друга". Стопанките даряват храна /масло, сирене, царевично брашно и др., но в никакъв случай яйца/. След като обиколят къщите те отиват на реката. Там се пръскат с вода, а пеперудата направо я изкъпват. Продуктите, които "пеперудите" получават се дават на някоя стара жена, която прави от тях просеник и всички се гощават.

7 юли - Света Неделя(християнски и местен празник).

На този ден всички златоградчани се събират на курбан на връх "Света Неделя".Делюви празници (местен празник). Празнува се последната седмица на месец септември. Отбелязва се с фолклорно надпяване между самодейци.

21 ноември - Празник на гр. Златоград (местен празник).

Отбелязва се освобождението на Златоград от Османско иго.

 

КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ В ЗЛАТОГРАД

Коледа

На 23 декември се приготвят колачките (краваите) като първата се нарича за Бог, следващите - за умрелите, а другите се раздавали на всички хора без оглед на тяхната религия. Коледуват моми, ергени, дори и скоро женени в къщи, където има нещо ново - например нова невеста, новородено бебе, новопостроена къща. В Златоград се коледува от 0 часа на 24 декември до 10 -11 часа на същия ден. Обикаля се е от махала на махала. Нарича се:"Ой, коледо, мой коледо." ,"Колда, колда колачка, дай ми на мене първачка."
В първите часове на 24 декември се раздават торбички и топузчета (дървени), ходи се от врата на врата и стопанката черпи с традиционната колачка (кравайче). Който дойде пръв му се дава първак - той получава пара и подарък, след него коледарите получават само колачки, орехи, ябълки и сушени плодове. Коледарите влизат в тези къщи, а домакинята ги посреща на масата с постни храни и мезета.

Бъдни вечер

Подготовката се прави през деня на 24 декември. Събира се родата. Застилат се халища, слага се софрата и се сервират най-малко 3-и постни ястия (суха Коледа): 1) хляб, 2) ушав (сварени плодове), 3) златоградско папуде / старо златоградско ястие, което се приготвя се по следния начин: Сварява се 1кг. фасул (бял) се вари, но да е само варен, не разварен. Оцежда се и се прави запръжка с лук и доматено пюре, чеснов лук, зехтин, оцет и джоджен. Обърква се и се пече в тава/.В огнището трябва да има главня, която се нарича Бъдник. Софрата не се раздига до сутринта. На софрата има цял просфорен хляб, слага се свещ, запалва се и преди вечеря се кади с тамян, първо пред иконостаса, а после - софрата и всички ъгли на къщата. Жената прикадява, а мъжът прави с нож кръст на хляба и казва: "Да сме живи и здрави и догодина да посрещнем Коледа". Хляба се разделя на толкова парчета, колкото хора има в къщата. Казва се молитвата "Отче наш". След вечеря мъжът казва: "Хайде да благодарим на Господ, че ни даде живот и здраве и тази година". И семейството се разотива по стаите. Сутринта, преди другите да се събудят, домакинята разтребва. След това всички, празнично облечени, отиват в черквата. За обяд се готви ястие с месо, петльова чорба, за десерт - баклава. След обяда се ходи на гости у родители, кръстниците, или пък на имен ден на хора с имена Христо или Божидар.
На третия ден се празнува Стефанов ден.

Имен ден

Целият квартал "Малка река" е на гости в квартал "Голяма река" или обратно, в зависимост от това къде е служението. Черпи се на имен ден със сладко. Използува се една съдина с две прегради. От едната страна се слагат чистите лъжици, а от другата - мръсните. Черпи се още с курабии и ракийка в малки чашки и мезета - нарязано сирене, кашкавал, малки кюфтенца и малки сърмички. Именниците не са получавали подаръци. На именните дни не се канило. Възможно било да се съберат в една къща дори 50-60 човека.