Биоразнообразие
Биологично разнообразие или биоразнообразие е термин, определящ разнообразието на живота на Земята и различните модели, формирани от него. Биоразнообразието, което виждаме днес, е резултат от милиарди години еволюция. То формира паяжината на живота, неотменна част, от която сме ние и от която напълно зависим.
Това, което е направило Земята уникално обитаемо място за хората, е комбинацията от форми на живота, тяхното взаимодействие едни с други или с останалата част от околната им среда. Биоразнообразието ни предлага и големия брой продукти и нематериални блага, които поддържат живота ни.
Биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение, както на държавните и общински органи, така и на гражданите.
Община Златоград се характеризира с изключително запазено биологично разнообразие, непокътнати и до момента природни местообитания за редица защитени растения и животни. Антропогенният фактор, който е най-голямата заплаха за биологичното разнообразие на територията на общината, за наша радост не е оставил сериозно отражение върху нея. Изключение правят районите свързани с минно-добивната дейност на Горусбсо, където е нанесено безвъзвратно отрицателното му въздействие върху околната среда.
Мерките и действията свързани с дългосрочното опазване на биологичното, геологично и ландшафтно разнообразие в община Златоград ще бъдат насочени към провеждане на задълбочено проучване на биоразнообразието на територията на общината. Резултатите от проучването ще формират основата на дългосрочно планиране и определяне на защитени зони на местообитанията на редки растителни и животински видове, изготвяне на картен материал и ограничаване на антропогенното въздействие в тях. Целта е да се осигурят достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на редки и защитени от изчезване растителни и животински видове.
Запазената и чиста природа, разнообразните екосистеми са едно от най-големите богатства на общината ни. Естественият горски масив в тях представлява силен интерес за търговци на дървесина и билки. В горите най-разпространени са широколистна дървесна растителност - бук, габър, дъб, бреза и дрян, а от иглолистните видове - смърч, ела, бял и черен бор.
Според геоботаническото райониране на България, територията на община Златоград попада в Иларийска провинция, Родопски окръг, Чернатишки район. По състав горите са смесени. На северните изложения обикновено се срещат - бук , габър, горун, а на южните и ветровити склонове - бял и черен бор, смрадлика, зановец и др. Върху речните наносни терени са се самонастанили черна върба, ива, бъз и по-рядко леска. В района макар и рядко, върху изсечени терени от смърчови гори, се срещат благун, келяв габър, а в ниските части на района - явор, шестил и планински бряст.
В Червената книга на България са споменати следните видове, характерни за тази част на Родопите:
- Гръцка ведрица (Fritilaria graeca), сем.Кремови (Liliaceae), рядък вид, български ендемит;
- Оливеров минзухар (Crocus oliveri), сем. Перуникови (Iridaceae), рядък вид, включен е в списъка на защитените растения в България;
- Веленовскиево плюскавиче (Silene velenovskyana), сем.Карамфилови (Caryophyllaceae), рядък вид, български ендемит;
- Средиземноморски шпорец (Delphinium halteratum), сем. Лютикови (Ranunculaceae), рядък вид;
- Червенодръжково шапиче (Alchemilla erythropoda) , сем. Розови (Rosaceae) , рядък вид;
- Фривалдскиев зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus), сем. Бобови (Fabaceae), рядък вид, български ендемит;
- Родопска люцерна (Medico rhodopea), сем. Бобови (Fabaceae), рядък вид, български ендемит;
- Ниско бясно дърво (Daphne cneorum), сем. Тимелееви (Thymelaeaceae), рядък вид;
- Анасоновиден воден морач (Oenanthe pimpinelloides), сем. Сенникоцветни (Apiaceae), рядък вид;
- Фривалдскиев пчелинок (Marrubium friwaldskyanum), сем. Устоцветни (Lamiaceae).
Впечатление правят още красивите диви орхидеи, пролетното ботурче, джела, планинското кокиче, родопското подрумиче и много други редки растения.
Животинският свят в района се отнася към централния високопланински фаунистичен район. Характерни представители на орнитофауната са:
Черен кълвач (Driocopus martius); | Черен синигер (Parus ater); |
Зелен кълвач (Picus viridis); | Голям синигер (Parus major); |
Голям пъстър кълвач (Picoides major); | Сойка (Garrulus glandarius); |
Обикновена чинка(Fringilla coelebs); | Сокерица (Nucifrada cariocatactes); |
Елхова скатия (Carduelis spinus); | Сива врана (Corvus corone); |
Обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra); | Полско врабче (Passer montanus); |
Кос (Turdus merula); | Домашно врабче (Passer domesticus); |
Елов певец (Phylloscopus collibitus); | Градска лястовица (Delichon urbica); |
Качулат синигер (Parus cristatus); | Селска лястовица (Hirundo rustica); |
Влечуги
Зелен гущер (Lacetra viridis); | Усойница (Vipera berus); |
Ливаден гущер (Lacetra agilis); | Пепелянка (Vipera ammodites); |
Стенен гущер (Lacetra muralis); | Обикновена водна змия (Natrix natrix); |
Земноводни
Голяма водна жаба (Rana ridibunda); | Планинска водна жаба (Rana temporaria); |
Земна крастава жаба (Bufo viridis); | Дъждовник (Salamandta salamandra) ; |
Лечебни растения
Дейностите свързани с опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки са уредени от Закона за лечебните растения.
За да се опазят естествените местообитания на лечебните растения в района на община Златоград, е необходимо те първо да бъдат проучени и картирани. Липсата на научна информация и целенасочена работа в тази насока до този момент е възпрепятствало община Златоград да прилага разпоредбите на Закона за лечебните растения, както и да планира мерки и дейности за тяхното опазване.
С актуализацията на настоящия план ще бъде поставено началото на работата на община Златоград в тази насока и търсене на възможности за финансиране на задълбочено научно проучване и картиране на биологичното разнообразие, включително и на лечебните растения на територията на община Златоград.
Изключително значение за биологичното разнообразия има НАТУРА 2000. Като екологична мрежа от защитени зони, тя се явява основен инструмент на Европейската общност за запазване на природни местообитания и видове от интерес за Общността. Изграждането на тази екологична мрежа е задължение на всяка страна членка на Европейския съюз, съгласно Директивата за хабитатите и Директивата за птиците.
Приносът на НАТУРА 2000 в цялостния процес на опазване на биологичното разнообразие се изразява в предотвратяване на деградирането, фрагментирането и унищожаването на естествени и полу-естествени хабитати, както и хабитати на редки и застрашени видове. Екологичната мрежа като такава, гарантира свободното географско разпространение на видовете, осъществяването на генетичен обмен и мигриране.
В периода 2005-2006 г. по предложение на Българска фондация „Биоразнообразие", с подкрепата на община Златоград и на основание чл.33, ал.1, чл.35 и чл.36 ал.1, 2 от Закона за защитените територии, се откри процедура за проучване и обявяване за защитени зони на следните райони от община Златоград:
"Циганско градище - Мързян", обхващащ част от землището на с. Ерма река. Защитената зона вече е включена в Натура 2000, по Директивата за местообитанията на дивата флора и фауна. Характерното за нея са запазените вековни дъбови и букови гори. Площ от около няколкостотин хектара попадат в землището на с. Ерма река, община Златоград. Те заемат части от отдели 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 в Държавно лесничейство „Златоград" и съседни отдели в ДЛ „Рудозем". Вековните гори от зимен дъб и бук са със семенен и издънков произход и са се запазили поради недостъпния терен и липсата на пътища около тях. Някои подотдели са на възраст над 140 години! Запазената вековна широколистна гора освен, че е с огромна научна и консервационна стойност, привлича и такива усамотени видове като мечката и глухаря. Популацията на последния там е доста многобройна и заедно със съседните терени в община Рудозем, покрива изискванията за орнитологично важно място от световно значение.
Тази местност е предложена да бъде включена в списъка на защитените зони, с цел да се опазят вековните букови гори, алувиални гори, балкано-панонски церово-горунови гори, ацидофилни гори, планински сенокосни ливади, ацидофилни тревни съобщества. Освен тези местообитания предмет на опазване са и популациите на някои видове земноводни, влечуги и бозайници - Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Европейски вълк (Canis lupus), Кафява мечка (Ursus arctos), Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica).
Защитената зона граничи с гръцкия Национален парк Родопи и с включеното в него гръцко Натура 2000 място GR1120003.
"Долен - Старцево" се нарича, втория район, проучен от Българска фондация Биоразнообразие. Характерно за него е запазената вековна дъбова гора с площ около 100 ха в землището на с.Долен и с. Старцево, община Златоград. Тя заема отдел 191 в Държавно лесничейство „Златоград". Вековната гора със семенен произход от зимен дъб и бук на възраст над 120 години се е запазила поради недостъпния терен и липсата на пътища около него. Въпреки, че е малка на площ, гората е уникална поради факта, че това е една от малкото оцелели вековни дъбови гори в Родопите. Девствени гори като тази в с. Долен са уникални и имат огромна научна и консервационна стойност.
С изключително значение за община Златоград е и територията на църковно - манастирската крепост «Св.Неделя». Разположена е на висок връх, на 8 км от гр.Златоград. «Св. Неделя» е определена и за обект с природо-защитна зона.
Бъдещето на БИОРАЗНООБРАЗИЕТО в община Златоград и неговото опазване е немислимо без провеждането на открити обществени дискусии за популяризиране на биологичното земеделие като алтернативен поминък, повишаване на информираността на местните хора по отношение на проблемите свързани с ГМО, развитие на алтернативен туризъм, стопанисването на горите, повишаване на информираността сред местните хора по въпросите на биологичното разнообразие, уреждане на обществените взаимоотношения свързани със стопанисването на създадените вече екопътеки, повишаване на екологичната ни култура с цел предотвратяване на проблема с отпадъците в природата и др.