Отец Аролски и Виктор Калев – най-новите почетни граждани на Златоград

понеделник, 23 Ноември 2009 1927

Това реши ОбС Златоград на тържествено заседание, проведено на празничната за Златоград дата – 21 ноември. Дата, вписана с едри букви в празничния календар на Златоград – като тест за духовна чувствителност и обществена отговорност. Изпълнена с благодарност към тези, които през годините и днес са съхранили и обогатили ценностите на Златоград и отстояват стремежа му към позитивно развитие и трансевропейско бъдеще, без граници в мисленето и територията.
Церемонията протече с представителството на евродепутата Владимир Уручев, народните представители Димчо Михалевски-почетен гражданин и Николай Мелемов, областния управител Стефан Стайков и заместниците му Недялко Славов и Чавдар Фурлански, кметове и председатели на ОбС в предподни мандати, много гости и медии.
В мотивите за удостояване на отец Атанас Аролски със званието „почетен гражданин” и награждаването му с медал за заслуги за утвърждаване на духовността и човешките ценности в Златоград и във връзка с неговия 90-годишен юбилей, представени от Жечка Хаджийска се казва: „ С духовната си възвисеност, трудолюбие и скромност, отец Аролски бе уважаван и почитан от всички жители на Златоград, без значение на религиозната им принадлежност.” С вълнуващо и изпълнено с много послания и метафори слово, отец Аролски сподели за своя повече от 50 годишен жизнен път в Златоград, като акцентира на вярата, обичта и човещината, за отваряне дверите на добруването, за благото на Златоград, с когото го свързват много спомени.
Отец Аролски е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Павелско, където завършва прогимназия, а средно образование – в Първа мъжка гимназия “Александър І” в Пловдив. През 1939 г. постъпва в Богословски институт в с. Черепиш, който завършва след две години като първенец на випуска. В българската войска служи от 1941 и до края на следващата година е архивар във Военно окръжие в Пловдив. През есента на 1943 г., след стаж в пловдивския храм “Св. Георги”, е ръкоположен за свещеник и изпратен в Златоград. Пристига на 30.12.1943 г. и започва трудния си път. Божи служител в един град, в който християнството е на почит от векове. От начало преподава вероучение в местното училище, в празнични дни изнася беседи пред миряните, организира вечеринки с благотворителна цел. Като основно задължение на църквата счита грижата за самотни и нуждаещи се хора, огромна е работата му по поддържането на храмовете и параклисите, в които сменя всички прозорци, организира електрификацията на храмовете. По-възрастните златоградчани си спомнят как отецът сам е пренасял материали за църквите, как сам е гасял вар за белосването им, работи и като домакин в Тютюневия монопол, където започва приятелството му с много мохамедани от града и околните села. Златоградският период на отец Аролски е време на много труд и удовлетворение, когато спечелва обичта и уважението на всички златоградчани. От 1994 г. и досега, отец Аролски работи в с. Хвойна, където се мести, за да се грижи за възрастните си родители. Отговаря за енориите в с. Малево и Орехово, през голяма част от изминалите 15 години служи и в църквата в с. Павелско. През 2005 г. е определен за “Един достоен българин”. В книгата си “Излел е Дельо Хайдутин” авторът Величко Пачилов пише: “През цялото време на трагични исторически превратности, този всеотдаен Божи служител със себеотрицание и скромно, без много шум, но с пословична енергия, носеше своя тежък кръст. Беше почитан от цялото население – и от християни, и от мохамедани, като образец на духовен пастир и човек с най-високи добродетели...”
За значим принос в популяризиране на Златоградския дух и самобитност, за безспорния му талант и харизма, за това че направи златоградския говор национално известен, за мисията му като своеобразен културен пратеник на Златоград и във връзка с неговия 40-годишен юбилей бе удостоен със званието Почетен гражданин и с медал за заслуги и друг бележит златоградчанин – Виктор Калев. В мотивите, представени от Нина Пашова се казва, че „Златоград и златоградчани не само дадоха на Виктор в оформянето на неговите ценности, но и получават чрез и от него популярност и самочувствие”. Виктор дари на златоградчани и прекрасен концерт, изпълнен с много емоции и настроение, с много лично присъствие, с което още веднъж потвърди, че обича Златоград.
Виктор Калев е роден на 20.10.1969г. в Златоград, където преминават и ученическите му години. През 1994г. завършва Националната академия по театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” в София. Същата година е назначен в МГТ „Зад канала” София, а по-късно в театър „София”. Изпълнява роли в пиеси на Шекспир, Дж. Озбърн, Бото Щраус, Бранислав Нушич и Душан Ковачевич. От 1996г. започва големия му път в националната телевизия, първоначално в „Каналето”, а от 2004г. в „Шоуто на Слави”. Виктор Калев пресъздава галерия от сатирични образи на известни съвременни политици, изпълнители и типизирани образи от народа като Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски, Лили Иванова, Кольо Фичката, дядо Шишарко, Ранърса, Володя Стоянов, Милко Калайджиев, Деса Поетеса и др. Неговият талант и майсторски хумор завладяват сърцата на българите и това го превръща днес в един от най-обичаните и популярни актьори в страната. Виктор не забравя корените си и характерния златоградски говор, който използва в някои от превъплъщенията си. В различни интервюта и телевизионни предавания той говори с любов за своя роден град и за колоритните образи, които, както казва той, са източник за творческото му вдъхновение.